FlyingSlipper (Полина димова)
56 31
Jul 22, 2007, 10:02 PM

Отчаяна 

  Poetry
807 1 3

В себе си спасение не виждам.
Недостойно се боря за внимание.
Мразя се и си завижам
в дилемата на моето страдание.

Кръстопътят ме обърква.
Ненавиждам всеки нов завой,
каращ ме да губя равновесие,
да не намирам с никого покой.

Винаги търся  нещо ново,
само за миг да го усетя...
в клопката на моята отрова.

Аз съм ужасна и противна,
възползвам се от хората нарочно,
но като погледна обективно,
харесва ми да съм порочна,

защото съм се примирила,
че съм без алтернтива
да намеря хапче за душата си.
Сама чертая линията крива
и потъпквам всичко хубаво с краката си.

Вървя и чертая, чертая и вървя
с въглените от угасналия в мене огън,
не знам кога за миг поне ще спра,
за да се спася от ужаса си, че не мога.

Не мога нищо да постигна.
Не мога с нищо да се справя.
Не виждам докъде ще стигна
трагичен май ще бъде края,

щом отсега агонизирам
и само злобно провокирам
антипатия и егоизъм.
Искам да живея, а умирам.

© Полина димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??