Седя, самичък на тезгяха
и тъжно гледам сивата стена.
Душата ми - мелодия изпята,
усеща отчайващата самота.
Боли, от спомени красиви,
когато виждам твоето лице.
А нощем обладан от страсти диви
тялото ми жадно твоето зове
Душата ми те търси в Безкрая,
но среща само тишина.
Аз искам просто да узная -
Обичаш ли ме? - До кога???
© Красимир All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
