Седя, самичък на тезгяха
и тъжно гледам сивата стена.
Душата ми - мелодия изпята,
усеща отчайващата самота.
Боли, от спомени красиви,
когато виждам твоето лице.
А нощем обладан от страсти диви
тялото ми жадно твоето зове
Душата ми те търси в Безкрая,
но среща само тишина.
Аз искам просто да узная -
Обичаш ли ме? - До кога???
© Красимир All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
