На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва
под тежестта на всеки меден залез,
a вечерта едва набъбва -
гальовна и измамно бяла,
когато тишината се надипля
като девича рокля в стара ракла,
от мене топла глътка ще отсипя
на дъното на нечие очакване...
© Христина Мачикян All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
