Отдавна

Poetry » Love

452 0 0

Колко бурно бе в душата ми,

колко отдавна тя занемя,

колко копнежно плачеха сълзите ми,

колко бледа беше моята луна.

Отдавна сърцето ми вече не бие за теб,

загубих във времето образа ти блед,

забравих мечтите, копнеж неизживян,

останаха дните - куп неразбран,

погребах последното късче любов,

приведох се, изписах последен надслов...

10.01.2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0