Отдавна съм си тръгнала

Poetry » Other

554 0 0

Не мога да си тръгна,

не мога да избягам,

тъжно ме гледат очите ти,

думите заклещват своя смисъл...

Летя и нежно се заиграват

помислите, и нежно се преплитат...

Не мога да си тръгна...

не мога да съм истински тук,

всяка стъпка сега е колебание,

всяка дума сега е тягостна

като мълчание...

Как да си тръгна,

като аз

ОТДАВНА СЪМ СИ

ТРЪГНАЛА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0