Отдавна съм си тръгнала

Poetry » Other

553 0 0

Не мога да си тръгна,

не мога да избягам,

тъжно ме гледат очите ти,

думите заклещват своя смисъл...

Летя и нежно се заиграват

помислите, и нежно се преплитат...

Не мога да си тръгна...

не мога да съм истински тук,

всяка стъпка сега е колебание,

всяка дума сега е тягостна

като мълчание...

Как да си тръгна,

като аз

ОТДАВНА СЪМ СИ

ТРЪГНАЛА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0