Отхвърлена любов
Любовта отхвърлена погубва душата ни.
Аз знам ли, понеже нощ сега е
и всичко може да е сън...
Събудих се със вик,
изригнал от твоето отсъствие.
Отиде си и нещо в сърцето ми умря.
При спомена за нещо толкова дълбоко
ме прониза рязка болка.
И само една любов разкъса обръчите на сърцето ми.
Тогава, какво разяжда моя цял живот?
Болка, самота и търсене на път към теб,
към твоето изстинало сърце.
Вървя към теб по тънка нишка,
обгърната от мрак и тишина.
Защо изгубих спокойствие и сън
и сякаш усещам как нишката се къса
и политам в бездната безкрайна.
Ооо, вече знам, животът има край
и той се вижда, ръце протягам
за помощ, ала съм сама.
Отпускам се, съдбата ни преследва.
Нещата в твоята и моята душа.
Разбрах - това е любовта.
А после идва празнота.
И край!!
© Маргарита Василева All rights reserved.