Отиде си, както дойде
Отиде си тихо, както дойде -
със хиляди думи неказани,
със нежност, събрана в двете ръце,
и с мъничко болка останала.
Отиде си бързо, както дойде -
със полъх на свежест и лято,
с усмивка на твойто и мойто лице
и с малко тъга във душата.
Отиде си тайно, както дойде -
с трепет в съня ни сподавен,
с чиста наивност на малко дете
и с чувства, във спомен забравени.
И сякаш дойде, а всъщност си тръгна.
Не мисля, че бил си някога там.
Време назад не мога да върна.
Само поглед към белега - болезнено сам.
© Някоя All rights reserved.
