Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен,
да радваш със слънце сърце и душа.
И по-къс ще става всеки мой ден,
изглежда, че тръгваш, или пък греша.
Да те задържам, знаеш, не смея,
върви, след теб е красивата есен.
Изпращам те топло, и ще запея,
тръгвай, по пътя ти нека е песен. ...