ОТИВАЙ СИ!
ОТИВАЙ СИ
В очите ти тегне умора
от щедро пиляна любов.
Не искам отново да спорим:
за края съм вече готов.
Напразно се рових и търсих
искрица поне топлина.
В душата ми нещо се скъса
и днес ти си просто жена.
А беше копнеж и надежда,
и слънце в студения ден,
и тиха милувка, и нежност…
Спасение беше за мен.
Сега отегчена ще тръгнеш
към нова любов, може би,
а в моя живот ще се върне
самотника стар от преди.
Отивай си! Вече е късно.
Навярно те чакат в нощта.
Аз с всички илюзии скъсах,
тъй, както сега с любовта.
1997 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
