Отивай си!
Отивай си, че късно стана,
закъсня надеждата със теб.
Малко обич ми остана,
прегърната във бучки лед.
Отивай си, върви при нея,
тя те чака там, пред тях.
Аз без тебе мога да живея
и, че те загубих, го разбрах.
Отивай си, без тебе мога.
Дори сълзи нямам да проливам.
Утихна вече таз тревога,
че вече няма да те имам.
Забравям гласа и твоите очи,
не помня и допира на твоите ръце.
Отивай си, за да спре да ме боли!
Отивай си, че останах без сърце!
Върви, път към мене вече няма,
бурени родиха се след любовта.
Една любов, тя бе измама,
която донесе ми тъга!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
