Jun 22, 2007, 6:44 PM

Отивам си

  Poetry
861 0 0
Аз сбъднах всички мечти. Аз открих светлината.
Докоснах всички звезди и погалих луната.
Утолих жажда във жива вода.
И любов на жарава разгарях.
Донесох ангелска свята сълза
“Ти пази я” неспирно повтарях.

Аз вярвам във тебе, ти мое сърце. Неуморно биещо лудо.
Ще протегна грешни ръце и моля те, ти направи чудо.
Аз няма да търся ранен отвара за старите рани
Ще се отдръпна смирен и не ще чакам покани.
Покани за обич и вяра. Покани за щастие и радост
То стига една изневяра за вечно погубена младост.

И богу предал воздихание аз открих светлината.
Отворих очи в безсъзнание и слях се с тълпата.
Реката повлече ме целия, да се боря напразно е вече.
Един букет за умрелия и “сбогом” някой ми рече.

Но аз пак ще живея напук, аз пак ще докосвам звездите.
И ще се връщам винаги тук, за да блуждая в мечтите.
Ще бъда облаче малко, на небосвода в сияйност.
Ах, колко би било жалко да се изгубя в безкрайност.

Простих ти всичко, моя любов, дори и изневярата чужда.
Но душата ми тъне в покров на никому вече ненужна.
Аз проиграх всичко във този живот и последната карта обръщам.
Потеглям със моя хомот и смъртта във обич обгръщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...