АниДжи (Снежина) АниДжи (Снежина)
33
Nov 11, 2006, 9:43 PM

Отиваш си от мен

  Poetry
1.3K 0 9

През вълните на безбрежни океани
ме докосваш,не усещаш друго.
Моята душа лети към теб,но без посока.
Няма път,не виждам край.
Във устрем тя те търси неизбежно,
да те прегърне за последно.
Отиваш си и без да се обърнеш,
дори забравяш мойто име.
Отиваш си и няма да се върнеш,
дори да знаеш,че ме има.
Жестоки са морето и звездите,
жесток си ти,когато не обичаш,
жестоки са сълзите във очите,
Жесток си днес,недей да го отричаш.

07.09.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0