Aug 7, 2006, 8:59 PM

Откакто казахме си сбогом...

  Poetry
749 0 1
Откакто казахме си сбогом,
Животът ми смени се с нечий чужд;
Приятелство неразрушимо разрушихме
И аз останах сам-сама във този ад...

Отиде си смехът сърцат
На всички със сърца любими,
На всички, що обичах преди дни,
А днес са ми така недопустими...

И шареният ден тъй рязко пребледня,
Съсипа се, строши се на парченца,
А всичко цветно гробно посивя...
....................................................
Приятелството някогашно залиня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Темата е хубава.Малко пооправи формата и ще се получи хубав стих.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...