Отказвам да съм твоята богиня,
езическия ти олтар!
Нима дъждът си има име?
Нима е нечий господар?
Но виж как може да обича,
как милва жадната земя,
как в ручеите и потича
и се разлиства на цветя,
а тя така разхубавява,
че небесата се дивят
и стават нейно огледало,
та в нея да се потопят.
Не искам да съм ти богиня,
а само твоя кротък дъжд,
лекуващ всякакви пустини...
Завинаги и отведнъж!
© любимка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
На всички скрити и открити :