Откраднато щастие
Жадувахме за среща след раздялата
и извинение скалъпихме набързо.
Намерихме си неотложна работа,
измъкнахме се лекичко от вкъщи.
А времето летеше и не спираше,
оставаше по-малко от минута.
Дали ще стигне, за да си разкрием
това, което ни вълнува.
И ето, че стоим един пред друг
и няма по-щастливи мигове.
Не можем нищичко да прошептим -
очите казват всичко без прикритие.
Ръцете трескаво обгръщат
телата, вплетени едно във друго.
Сърцето бие пак до пръсване,
че няма по-прекрасно чудо!
Далечен звън разби магията.
Раздялата ни бърза е и неохотна.
Но знаем пак, че ще намерим време
за среща още по-страхотна.
© Диана Бунева All rights reserved.
Благодаря!
