26 may 2010, 11:01

Откраднато щастие

1.3K 0 3

Жадувахме за среща след раздялата

и извинение скалъпихме набързо.

Намерихме си неотложна работа,

измъкнахме се лекичко от вкъщи.

 

А времето летеше и не спираше,

оставаше по-малко от минута.

Дали ще стигне, за да си разкрием

това, което ни вълнува.

 

И ето, че стоим един пред друг

и няма по-щастливи мигове.

Не можем нищичко да прошептим -

очите казват всичко без прикритие.

 

Ръцете трескаво обгръщат

телата, вплетени едно във друго.

Сърцето бие пак до пръсване,

че няма по-прекрасно чудо!

 

Далечен звън разби магията.

Раздялата ни бърза е и неохотна.

Но знаем пак, че ще намерим време

за среща още по-страхотна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Бунева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...