26.05.2010 г., 11:01

Откраднато щастие

1.3K 0 3

Жадувахме за среща след раздялата

и извинение скалъпихме набързо.

Намерихме си неотложна работа,

измъкнахме се лекичко от вкъщи.

 

А времето летеше и не спираше,

оставаше по-малко от минута.

Дали ще стигне, за да си разкрием

това, което ни вълнува.

 

И ето, че стоим един пред друг

и няма по-щастливи мигове.

Не можем нищичко да прошептим -

очите казват всичко без прикритие.

 

Ръцете трескаво обгръщат

телата, вплетени едно във друго.

Сърцето бие пак до пръсване,

че няма по-прекрасно чудо!

 

Далечен звън разби магията.

Раздялата ни бърза е и неохотна.

Но знаем пак, че ще намерим време

за среща още по-страхотна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...