26 мая 2010 г., 11:01

Откраднато щастие

1.3K 0 3

Жадувахме за среща след раздялата

и извинение скалъпихме набързо.

Намерихме си неотложна работа,

измъкнахме се лекичко от вкъщи.

 

А времето летеше и не спираше,

оставаше по-малко от минута.

Дали ще стигне, за да си разкрием

това, което ни вълнува.

 

И ето, че стоим един пред друг

и няма по-щастливи мигове.

Не можем нищичко да прошептим -

очите казват всичко без прикритие.

 

Ръцете трескаво обгръщат

телата, вплетени едно във друго.

Сърцето бие пак до пръсване,

че няма по-прекрасно чудо!

 

Далечен звън разби магията.

Раздялата ни бърза е и неохотна.

Но знаем пак, че ще намерим време

за среща още по-страхотна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Бунева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...