Mar 16, 2008, 9:58 AM

Откровение

  Poetry » Love
1.6K 0 8
Години дълги аз след тебе тичах.
Душата си разголвах и събличах
и искрено, и нежно те обичах.

Дива бях и непокорна,
емоционална, а и страстна,
и на луд живот подвластна.

Но съдбата беше отредила
да се боря с всичка сила
за твойте обич и закрила.

Затова съм благодарна
на играта на съдбата - понякога така коварна,
че сега дари ме с любовта ти вярна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...