May 18, 2007, 9:28 AM

Откровение...

  Poetry
928 0 14

 

Душата ми, безмерна пустош,

изпразнена със стон от съдържание...

навиквам я безсрамница, а всъщност

причинявайки си тягостно страдание!!!

Виня я за поредната трагедия,

оставила следа и белег нов

и впускам се във вихрени съмнения

болезнени, създаващи обков!...

Защо, душа, не се изправиш горда,

а в ъгъла на тъмното скимтиш?!

Кога ще ме накараш да се чувствам бодра,

а не разкъсана и съкрушена да пълзиш!?...

Омръзна ми да чувам как ридаеш

и с нищо да не мога да те облекча,

стани, бори се, искам да ме смаеш

и силна да се нарека Жена!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...