Откровение...
Душата ми, безмерна пустош,
изпразнена със стон от съдържание...
навиквам я безсрамница, а всъщност
причинявайки си тягостно страдание!!!
Виня я за поредната трагедия,
оставила следа и белег нов
и впускам се във вихрени съмнения
болезнени, създаващи обков!...
Защо, душа, не се изправиш горда,
а в ъгъла на тъмното скимтиш?!
Кога ще ме накараш да се чувствам бодра,
а не разкъсана и съкрушена да пълзиш!?...
Омръзна ми да чувам как ридаеш
и с нищо да не мога да те облекча,
стани, бори се, искам да ме смаеш
и силна да се нарека Жена!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
