Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
18.05.2007 г., 9:28 ч.

Откровение... 

  Поезия
801 0 14

 

Душата ми, безмерна пустош,

изпразнена със стон от съдържание...

навиквам я безсрамница, а всъщност

причинявайки си тягостно страдание!!!

Виня я за поредната трагедия,

оставила следа и белег нов

и впускам се във вихрени съмнения

болезнени, създаващи обков!...

Защо, душа, не се изправиш горда,

а в ъгъла на тъмното скимтиш?!

Кога ще ме накараш да се чувствам бодра,

а не разкъсана и съкрушена да пълзиш!?...

Омръзна ми да чувам как ридаеш

и с нищо да не мога да те облекча,

стани, бори се, искам да ме смаеш

и силна да се нарека Жена!...

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??