Apr 2, 2010, 10:57 PM

Откровение

  Poetry
960 0 7

Ще се разголя пред очите ти –

без срам, без свян – с желание.

И ще се слея със мечтите ти

и с твойто зачестяващо дихание.

Ще свалям нежно всички дрехи

и те ще падат в твоите крака,

а после бавно с пръстите пътеки

на тебе ще чертая по гърба.

Вземи ме и не питай нищо –

аз искам да съм твоята луна,

вземи ме – вече зная всичко –

до мен си – всичко е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...