May 12, 2009, 2:37 PM

Откровение

  Poetry
1.2K 0 16

Вече знам къде си.

Толкова далече от мен.

Но това не ми

        помага

и щастлив не съм.

Вече знам къде си.

Навсякъде, но не и тук,

а аз пак не те намирам.

 

Губя те или

изобщо съм те нямал.

 

 

Вече знам къде си.

Така самотно е без

                                  теб.

Един съвет ти

                         подарявам:

пази се от

      най-добрия си приятел,

той винаги

      най-силно те обича!

 

От мене се пази,

защото знам къде си.

Ще те потърся

        и  може

и да те открия.

 

 

Аз бавно умирам,

       съхна

           и

       вехна,

но в смъртта си

заради тебе

по-жив ще бъда.

За да те открия.

 

 

Знам къде си,

отляво във мене!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...