12.05.2009 г., 14:37

Откровение

1.2K 0 16

Вече знам къде си.

Толкова далече от мен.

Но това не ми

        помага

и щастлив не съм.

Вече знам къде си.

Навсякъде, но не и тук,

а аз пак не те намирам.

 

Губя те или

изобщо съм те нямал.

 

 

Вече знам къде си.

Така самотно е без

                                  теб.

Един съвет ти

                         подарявам:

пази се от

      най-добрия си приятел,

той винаги

      най-силно те обича!

 

От мене се пази,

защото знам къде си.

Ще те потърся

        и  може

и да те открия.

 

 

Аз бавно умирам,

       съхна

           и

       вехна,

но в смъртта си

заради тебе

по-жив ще бъда.

За да те открия.

 

 

Знам къде си,

отляво във мене!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....