Ела при мен, макар и в мрак,
измръзнала, обвита в чар.
Кръстосала си крак връз крак,
с усмивка удряш ми шамар.
А аз те гледам. Влюбено!
Дори мечтая си на глас
и не за времето изгубено,
а само да не си мираж...
А ти си сянка, волна птица,
не търсиш някой като мен.
И с теб дори Смъртта обича
да почва своя ден.
© Пламен Енчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
