Jan 22, 2012, 3:40 PM

Откровение 

  Poetry » Love
813 0 1

Ела при мен, макар и в мрак,
измръзнала, обвита в чар.
Кръстосала си крак връз крак,
с усмивка удряш ми шамар.

А аз те гледам. Влюбено!
Дори мечтая си на глас
и не за времето изгубено,
а само да не си мираж...

А ти си сянка, волна птица,
не търсиш някой като мен.
И с теб дори Смъртта обича
да почва своя ден.

© Пламен Енчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??