Откровението на луната
"Здравей. ти как си?"- "Всичко е отлично."
С усмивки лицемерни почва ден.
Урока знаеш - че е неприлично
да се показва где си уязвен.
Ала нощта щом булото повдигне,
фрактурите на твоята душа
на моя рентген лъсват очевидни.
Дали ще мога да те утеша?
Пий жадно мойта светлина без мярка
с надежда за успешни, спорни дни,
които ти отказва слънце жарко,
егоистично. Сетне си спомни,
че обичта, що в детството сме взели,
е керосинът, с който да летим
към следващ връх, към новите предели,
с живота да се борим, да творим,
под ласките ни някой да заспива,
забравил страх от утрешни беди...
...Моторът ако празен е, с гориво
от мойта светлина го зареди...
© Владимир Костов All rights reserved.
