Jul 28, 2019, 9:04 PM  

Откровено за съкровеното

  Poetry » Other
749 0 0

 

На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда
и това, което не сме сбъднали в сбъдване да преражда.
От древни времена до наши дни, бяла истина блести,
няма по-щастлив човек от този, който в основи здрави,
непобедима светла вяра, надежда и любов вгради,
и човешкото у човека в себе си завинаги съхрани.
Щастието земно не е в луксозни вили,къщи и коли,пари,
а да оставиш след себе си нетленни сбъднати следи,
в твоите деца и внуци името ти да пребъде и да продължи.
Истинският смисъл на живота е в най-обикновените неща,
да обичаш, да си обичан, да се радваш,че те има на света,
да съхраниш светлото в себе си, да даряваш доброта,
да не плащаш тъмен данък на светската лъскава суета.
Дори когато облак намръщен над теб вали да вярваш,
че най-хубавото предстои и няма непростими вини,
във всеки нов ден да преоткриваш ново начало,
очите си да пазиш винаги от криво огледало,
да ставаш щом падаш и все напред да вървиш,
на съдбата клопките с бяла истина да победиш,
дори и от нулата пак напред да продължиш,
мрака в твоите дни, в светлина да преродиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....