28.07.2019 г., 21:04  

Откровено за съкровеното

755 0 0

 

На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда
и това, което не сме сбъднали в сбъдване да преражда.
От древни времена до наши дни, бяла истина блести,
няма по-щастлив човек от този, който в основи здрави,
непобедима светла вяра, надежда и любов вгради,
и човешкото у човека в себе си завинаги съхрани.
Щастието земно не е в луксозни вили,къщи и коли,пари,
а да оставиш след себе си нетленни сбъднати следи,
в твоите деца и внуци името ти да пребъде и да продължи.
Истинският смисъл на живота е в най-обикновените неща,
да обичаш, да си обичан, да се радваш,че те има на света,
да съхраниш светлото в себе си, да даряваш доброта,
да не плащаш тъмен данък на светската лъскава суета.
Дори когато облак намръщен над теб вали да вярваш,
че най-хубавото предстои и няма непростими вини,
във всеки нов ден да преоткриваш ново начало,
очите си да пазиш винаги от криво огледало,
да ставаш щом падаш и все напред да вървиш,
на съдбата клопките с бяла истина да победиш,
дори и от нулата пак напред да продължиш,
мрака в твоите дни, в светлина да преродиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...