28.07.2019 г., 21:04  

Откровено за съкровеното

754 0 0

 

На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда
и това, което не сме сбъднали в сбъдване да преражда.
От древни времена до наши дни, бяла истина блести,
няма по-щастлив човек от този, който в основи здрави,
непобедима светла вяра, надежда и любов вгради,
и човешкото у човека в себе си завинаги съхрани.
Щастието земно не е в луксозни вили,къщи и коли,пари,
а да оставиш след себе си нетленни сбъднати следи,
в твоите деца и внуци името ти да пребъде и да продължи.
Истинският смисъл на живота е в най-обикновените неща,
да обичаш, да си обичан, да се радваш,че те има на света,
да съхраниш светлото в себе си, да даряваш доброта,
да не плащаш тъмен данък на светската лъскава суета.
Дори когато облак намръщен над теб вали да вярваш,
че най-хубавото предстои и няма непростими вини,
във всеки нов ден да преоткриваш ново начало,
очите си да пазиш винаги от криво огледало,
да ставаш щом падаш и все напред да вървиш,
на съдбата клопките с бяла истина да победиш,
дори и от нулата пак напред да продължиш,
мрака в твоите дни, в светлина да преродиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...