Дали от юг ще дойде с птиците,
като във детска приказка!
Или от дълбините морски
ще изплува като Афродита?
Или ще ме събуди някой ден
шумът на ручея, в сърцето ми клокочещ
и ще усетя аромата пролетен,
отваряйки прозореца широко?!
***
Надежди нови пак ще разцъфтят.
Копнежи позабравени ще бъдат възродени.
С любов и радост ще посрещнем пролетта,
със вяра и мечти, от слънце озарени!...
2009 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се, че съм ви създала настроение!