Откъсна от небето две звезди
Колко е лесно да теглиш чертата?
(Ако се разплачат всички вечери -
ще ме отмият...)
От тишината във очите му
научих, че злите хора не плачат.
Преди да изкрещи селОто.
Душата му крещя срещу земята.
Душата му проклинаше самия Господ...
и изравняваше във себе си
чертата си...
Откъсна от небето две звезди...
за да изпие цялата вселена.
Душата му със кръчмите се разплати.
И задлъжня със две души на
времето...
Замръкна този свят
подир краката му.
Остави диря босото му тичане.
Да се спаси от своето безумие.
Душата му...
задъхано... престана да обича.
Преди чертата да ни изравни...
В най-простото човешко уравнение -
един баща децата си уби.
И вече нищо нямаше значение.
(Ако се разплачат всички вечери -
ще ме отмият...)
От тишината във очите му
научих, че злите хора не плачат.
Преди да изкрещи селОто.
Душата му крещя срещу земята.
Душата му проклинаше самия Господ...
и изравняваше във себе си
чертата си...
Откъсна от небето две звезди...
за да изпие цялата вселена.
Душата му със кръчмите се разплати.
И задлъжня със две души на
времето...
Замръкна този свят
подир краката му.
Остави диря босото му тичане.
Да се спаси от своето безумие.
Душата му...
задъхано... престана да обича.
Преди чертата да ни изравни...
В най-простото човешко уравнение -
един баща децата си уби.
И вече нищо нямаше значение.
© Камелия Ангелова All rights reserved.
Тишина...
