Dec 30, 2012, 11:11 AM

Отлаган полет

  Poetry » Love
809 0 0

Не спирай моя полет,

не го прави отново,

аз твърде дълго го отлагах,

но вече съм решила - заминавам.

 

Аз птица бях щастлива,

но сега ще отлетя и няма да се върна,

недей напразно ти ме чака,

аз няма веч да дойда в мрака.

 

Не съм онази малка птичка,

наивно вярваща на всичко,

тъгата вече я забравих

и само щастие оставих.

 

Крилата в мене бяха посивели,

но друга птица върна им цвета

и заедно с нея с песен продължавам

онзи отлаган полет в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...