Отломки от любов
Сред ехото на мъртви обещания,
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне
от години не може да си спомни.
Очите ти – прокълнати огледала,
в тях някога огънят горя.
Днес са вече само непрогледна, отровна мъгла,
в която душата ми се задушава и мре съвсем, съвсем сама.
Ръцете ти – въжета от спомени отровни,
отломки от нежност, от огън, от гръм,
Времето бавно ги рони, поглъща ги,
и смеховете ни се губят някъде отвъд.
Къде си? Във вятъра? В тишината?
Или по разкъсаните писма по земята?
В сълзите, които не проронвам,
за да не се удавя сама
или надничаш от някой забравен ъгъл на клетата ми душа?
Любов ли беше? Или присъда,
на колене пред бездушен съдия?
Исках живота да бъде поема,
а се превърна в кошмар – без изход и пропит с тонове тъга.
Исках прегръдка, а получих война,
ножът ти скрит бе в неловката тишина.
Остана ли ти спомен от нашата нежност,
или всичко загина в безкрайната ти небрежност?
Крещя в тишината, но не виждам напред,
сърцето ми бие в един изстинал куплет.
И ако те има – във сенките или си някъде в нощта,
върни се, убий ме, но не ме оставяй да се давя така във тъга.
Защото нощта прегръща спомените стари.
Не мога да спя,
дори не сънувам вече и кошмари.
А предпочитам най-страшният ми сън,
пред самотата и плача,
защото пак не си до мен и боли, сякаш сърцето ми го удря гръм.
Погледите ни застинали са в очите на смъртта,
а вятърът с жестоки, неми удари
пресича в гърлото ми любовта.
Оставих всичко – кръв, душа, дихание,
потънах в смъртоносен водовъртеж,
а сенките изписаха признание –
че ти бе грешка, но също и моят най- голям копнеж.
И няма вече думи, няма прошка.
с един куршум ще свърши трагичния сюжет.
Ще ме намерят – мъртва, но все още
притиснала към гърдите си твоя портрет.
Ще плаче ли небето с горчиви сълзи по земята?
Ще спре ли времето за миг поне?
Не искам гроб – една последна прегръдка във
мрака
е всичко, което ще ме избави от проклетия ковчег.
© Деница Кирова All rights reserved.
Опитвам се да те разбера, но ми е малко трудно. Дано да си щастлива просто.
