Jan 8, 2009, 7:19 PM

Отмина всичко

  Poetry » Love
1K 0 3

Отмина всичко, както казват всички,

времето лекува без умора,

когато радостта се сблъсква с болка,

отварят се врати без ключ и дърпане на брава.

И влизаш в стая, пълна със страх,

тъга и болка,

но спрях да плача и да страдам,

но сърцето ми едва ли ще опазя

от фалша на неистински любови.

Научих се да мога да се радвам,

да пазя любовта и красотата,

да вярвам пак в това, в което вярвам,

да бъда истинска, макар да страдам.

Отмина всичко, както казват всички,

времето лекува без умора,

сърцето ми отново иска да те види,

но истинско да бъде всичко, не заблуда.

10.10.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСЕТО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...