Кутия празна, без писма,
на прашната полица престояла
кому ли е потребна тя сега,
захвърлена и посивяла.
Една старица стиснала в ръка
разкъсана, черно-бяла снимка
от онези далечни времена
превърнали се в отломка.
Натъжена, вторачена в живота,
загубила е младостта си безвъзвратно,
понесла тежко бреме и хомота,
но няма връщане обратно...
© Виктория Тасева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
