Отнеми от газта 2008
Отнеми от газта - ти летиш на предел.
От форсажа ще гръмне мотора.
Няма тъй да достигнеш заветната цел -
не, не качвай твърде нагоре.
И без това е ресурсът ти свършил почти,
и "опасност" гори на таблото.
Ти отдавна летиш в задпределен режим -
всъщност, там не навлизат пилоти.
И бездруго живееш подарен ти живот.
Но дали това за теб нещо значи?
Знаеш - влязъл си ти в забранения вход,
във опасната зона - на здрача.
И във този миг стъпил си ти на ръба.
Но недей, не прекрачвай оттатък.
Че едва ли отново ще те спасят....
А животът е толкова кратък.
Да, все още си жив. И все още си цял.
Но за теб действат божии закони.
Не мисли, че си вечен, нито пък крал -
и не влизай пак в тъмната зона.
Почини си сега - отнеми от газта.
И не гледай отблизо смъртта си.
Ще успее и теб да те вземе нощта
във последния стих - неразказан.
Стихове ще напишеш ти може би сто,
или хайде, ще бъдат те двеста.
Но ще отлетиш - като есенно листо -
без значение дали си известен.
За последно ще хванат и твоята ръка -
и прощалния валс ще танцуваш.
Знай - накрая пак всичко ще свърши така,
и във мрака ще отпътуваш.
Успокой тоз кипеж, тоз пожар на кръвта -
че тя вече ти гали ръката.
Ще целуне накрая Тя твоята уста -
симпатягата мила - с косата....
© Стефан Янев All rights reserved.
