Oct 6, 2009, 11:05 PM

Отново

  Poetry » Love
876 0 2

Отново сенките се размиват
и ехото в ума ми се присмива,
отново онзи полъх на горчиво -
сякаш си отпил от свежо пиво.


Отново в дланите сърце трепери
и ехото в главата тишината пак намери,
отново слабост тялото разклати
и очите в бездните на водопад отпрати.

Когато с поглед те докосна нежно,
аз зная устните ти как сладнят...
Когато с устни ти прошепна нещо,
аз зная, че ще е до мен в съня...

Сигурност с прегръдка ти усещаш,
а аз отдавам се на нежен миг...
В помислите ни това е наше - 
един вълшебен малък миг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...