Отново се срещат очите
в поредния приказен май.
Напират от радост сълзите,
пропити от спомен безкрай.
Прелистени дни се завръщат
в душата, потънала в транс,
а дланите младост прегръщат
в забавен житейски каданс.
Отново сърцата препускат
към звездните ярки лъчи,
магични фенери се спускат
в младежките топли очи.
Отново на май ароматът
опива душа и сърце,
а звучната глъч на децата
изгрява на всяко лице.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
