Отново е нощ, дванадесет минава, започва се...... ***** Поредната ожесточена битка с мозъка....., с измъченото тяло..... Те трябва да заспят, да вземат живителна доза почивка! Но как? Мислите летят като стрели хаотично във всички посоки. Блъскат се в черепните стени, да ги разрушат и да изкочат. Костите, изпънати като струни на арфа, под кожата лазят хиляди мравки, става горещо, завивките пречат.... ***** И скачаш, хладилникът те спасява..... Временна наслада и отново хапчетата... Не помагат.....! От тях стомахът само страда.... ***** Нямаш друга опция освен да се примириш...!!! Лягаш, гледаш без посока или стрелките на часовника следиш. Те сякаш са заспали дълбоко.... После се унасяш, за миг...поглеждаш...уви само 5 минути са умрели... Телевизорът - обяви и разголени жени... Видеото - все същите касети извехтяли... ***** И чакаш, чакаш утрото да те спаси, пробужда се, бавно пълзи като хамелеон, очакващ жертва. Черно, лилаво, синьо до пухкаво бяло. Най-после! Изгрява новият ден. С лъчи от Надежда те заслепява! И питаш деня, току що роден: -Дали ще си Ти по-добър към мен? ***** И отново е нощ.... дванадесет минава.....
Много познато, да, и така точно си го описала...
"Костите, изпънати като струни на арфа,
под кожата лазят хиляди мравки,
става горещо, завивките пречат...."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.