Отново е нощ....
Отново е нощ,
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка
с мозъка.....,
с измъченото тяло.....
Те трябва да заспят,
да вземат живителна доза почивка!
Но как?
Мислите летят като стрели
хаотично във всички посоки.
Блъскат се в черепните стени,
да ги разрушат и да изкочат.
Костите, изпънати като струни на арфа,
под кожата лазят хиляди мравки,
става горещо, завивките пречат....
*****
И скачаш,
хладилникът те спасява.....
Временна наслада
и отново хапчетата...
Не помагат.....!
От тях стомахът само страда....
*****
Нямаш друга опция
освен да се примириш...!!!
Лягаш, гледаш без посока
или стрелките на часовника следиш.
Те сякаш са заспали дълбоко....
После се унасяш, за миг...поглеждаш...уви
само 5 минути са умрели...
Телевизорът - обяви и разголени жени...
Видеото - все същите касети извехтяли...
*****
И чакаш, чакаш утрото да те спаси,
пробужда се, бавно пълзи
като хамелеон, очакващ жертва.
Черно, лилаво, синьо до пухкаво бяло.
Най-после! Изгрява новият ден.
С лъчи от Надежда те заслепява!
И питаш деня, току що роден:
-Дали ще си Ти по-добър към мен?
*****
И отново е нощ....
дванадесет минава.....
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка
с мозъка.....,
с измъченото тяло.....
Те трябва да заспят,
да вземат живителна доза почивка!
Но как?
Мислите летят като стрели
хаотично във всички посоки.
Блъскат се в черепните стени,
да ги разрушат и да изкочат.
Костите, изпънати като струни на арфа,
под кожата лазят хиляди мравки,
става горещо, завивките пречат....
*****
И скачаш,
хладилникът те спасява.....
Временна наслада
и отново хапчетата...
Не помагат.....!
От тях стомахът само страда....
*****
Нямаш друга опция
освен да се примириш...!!!
Лягаш, гледаш без посока
или стрелките на часовника следиш.
Те сякаш са заспали дълбоко....
После се унасяш, за миг...поглеждаш...уви
само 5 минути са умрели...
Телевизорът - обяви и разголени жени...
Видеото - все същите касети извехтяли...
*****
И чакаш, чакаш утрото да те спаси,
пробужда се, бавно пълзи
като хамелеон, очакващ жертва.
Черно, лилаво, синьо до пухкаво бяло.
Най-после! Изгрява новият ден.
С лъчи от Надежда те заслепява!
И питаш деня, току що роден:
-Дали ще си Ти по-добър към мен?
*****
И отново е нощ....
дванадесет минава.....
© Пепа Деличева All rights reserved.
