Jan 29, 2005, 1:20 AM

Отново е нощ....

  Poetry
1.1K 0 6
Отново е нощ,
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка
с мозъка.....,
с измъченото тяло.....
Те трябва да заспят,
да вземат живителна доза почивка!
Но как?
Мислите летят като стрели
хаотично във всички посоки.
Блъскат се в черепните стени,
да ги разрушат и да изкочат.
Костите, изпънати като струни на арфа,
под кожата лазят хиляди мравки,
става горещо, завивките пречат....
*****
И скачаш,
хладилникът  те спасява.....
Временна наслада
и отново хапчетата...
Не помагат.....!
От тях стомахът само страда....
*****
Нямаш друга опция
освен да се примириш...!!!
Лягаш, гледаш без посока
или стрелките на часовника следиш.
Те сякаш са заспали дълбоко....
После се унасяш, за миг...поглеждаш...уви
само 5 минути са умрели...
Телевизорът - обяви и разголени жени...
Видеото - все същите касети извехтяли...
*****
И чакаш, чакаш утрото да те спаси,
пробужда се, бавно пълзи
като хамелеон, очакващ жертва.
Черно, лилаво, синьо до пухкаво бяло.
Най-после! Изгрява новият ден.
С лъчи от Надежда те заслепява!
И питаш деня, току що роден:
-Дали ще си Ти по-добър към мен?
*****
И отново е нощ....
дванадесет минава.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е! Благодаря ти Далия!
  • Убийствено е да броиш минутите, животът ти преминава през съзнанието ти. Опитваш се да откриеш себе си и не успяваш, после идва следващата нощ...
  • Благодаря ви момичета, за отзивите и за това, че сте ме разбрали и почувствували! Желая ви да нямате никога безсънни нощи, в които да броите минутите.
  • Когато не мога да заспя.. отивам на терасата и вдишвам ледения въздух. Помага. Много. А часовникът просто го спирам.
  • Много познато, да, и така точно си го описала...
    "Костите, изпънати като струни на арфа,
    под кожата лазят хиляди мравки,
    става горещо, завивките пречат...."

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...