Отново е пролет...
Бездомни, от полет далечен
събират се птиците горе
           на покрива.
Стапя се бавно снегът
върху моят прозорец,
но всеки разбира:
   Отново е пролет.

Отново е пролет...
Отново забързани скитат се хората
и пак разминават се хладно и гордо.
Намръщени, вперили поглед нагоре,
не се забелязват,
не си и говорят. А
   отново е пролет.

Отново е пролет...
Цветята на двора се раждат отново
за полет
        готови.
Ех, пролет...
Говорят,
        била си магьосник неземен,
а тях, цветовете
остави без полет.
   Отново е пролет.

              ° ° °

За миг спрях да пиша,
погледнах нагоре,
надолу,
встрани
и отново нагоре.
На листа написах: "Отново е пролет",
но всъщност не беше.
   Навънка бе есен.

Е, разбира се листа не скъсах.
Какво от това, че навънка е есен?
Ще изчакам там някой друг месец
и с песен
         ще станат
                  цветята
                         от сън.