Oct 21, 2010, 6:19 PM

Отново е зима

  Poetry » Love
514 0 1

О Т Н О В О   Е   З И М А

 

                         Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.

                         Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,

                         тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.

                         Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна…

                         Така искам да почувствам топлината

                         и да запълня тази празнота.

                         В стаята гори камина, пламъкът сгрява нечия душа.

                         Ти се взираш в тъмнината и разказваш на една жена

                         поредната си приказка за любовта.

 

                        Премръзнала от студ, аз тихичко излизам

                        и тръгвам боса през нощта. Стъпките след мен остават

                        под прозореца ти в пухкавия сняг,

                        който ще затрупа и последната следа.

                        Търсиш ме, но вече е пусто в нашата стая.

                        Търсиш ме, но аз не вярвам вече на приказки.

                        Търсиш ме, но мен вече ме няма.

                        Отидох си заедно със зимата.

                        А ти разказваш на една жена

                        любовната си приказка, без да вярваш в любовта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...