О Т Н О В О   Е   З И М А

                         Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.

                         Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,

                         тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.

                         Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна…

                         Така искам да почувствам топлината

                         и да запълня тази празнота.

                         В стаята гори камина, пламъкът сгрява нечия душа.

                         Ти се взираш в тъмнината и разказваш на една жена

                         поредната си приказка за любовта.

                        Премръзнала от студ, аз тихичко излизам

                        и тръгвам боса през нощта. Стъпките след мен остават

                        под прозореца ти в пухкавия сняг,

                        който ще затрупа и последната следа.

                        Търсиш ме, но вече е пусто в нашата стая.

                        Търсиш ме, но аз не вярвам вече на приказки.

                        Търсиш ме, но мен вече ме няма.

                        Отидох си заедно със зимата.

                        А ти разказваш на една жена

                        любовната си приказка, без да вярваш в любовта…