Отново с Арки!
С леден вятър по ушите
крача в кучешки следи.
Сняг се трупа край очите,
по лицето се топи.
Арки е избрал пътека,
той е кучето – водача.
Де да можех, толкоз леко
като него да си крача.
Де да можех, да си имам
лапи, четири крака.
Да се радвам, че е зима,
с нос да ровя из снега.
Да си душа всяко борче
и да вдигам често крак,
да се нося като скиорче
по замръзналия бряг.
Да преследвам из гората
най-уханните следи,
да посрещам с тях зората
с позабравени мечти!
Арки сякаш не разбира,
че съм жаден и в беда.
Той дори за миг не спира,
следва своята следа.
Губя го от мойте мисли,
чувам само весел лай,
потен съм и ми се иска
да си пийна ром със чай.
Свалям раницата тежка
и присядам на земята.
А в миража ми насреща
Арки води сродни братя -
Немска, нисичка овчарка
и млада, весела жена...
Тичат, гонят се в гората...
смях се носи до захлас!
Спира се пред мен жената
и протяга ми ръка!
Сипвам и на нея чаша,
Арки е щастлив в снега!
Лае и край мене тича,
клякам, близва ме с език!
Радвам се и го обичам! –
Арки, много си велик!
Ти си най-доброто куче,
чувстваш моята беда,
душиш нещо да се случи
за да срещна аз жена!
Да последвам дълго с нея
най-красивите следи!
Да жадувам, да копнея...
най-прекрасните мечти!
© Yuri Yovev All rights reserved.
