Отново ще обичам
Отново ще обичам
Ти беше нежен бриз за мене,
ти беше пъстроцветната дъга.
Тя дните мрачни можеше да вземе
и превръщаше ги в тиха синева.
Ти беше моята любов голяма,
ти беше моят блян, мечта
и мислех си, че да обичам няма
друг да мога. Откраднал беше моята душа.
Сега е мрачно, пусто и дъждовно.
Разбита, сама съм във света.
Аз трябва назад по пътя да се върна,
за да се намеря и себе си да събера.
Едва тогава ще мога да обичам
и чрез сърцето си ще виждам аз света.
Да, аз отново ще обичам!
А ти ще бъдеш само изсъхнала сълза.
© Яна Танева All rights reserved.
