Не бих отнела
мъжката ти сила,
не бих те впрегнала
в хомот,
не си Самсон,
не съм Далила -
бих дала
собствения си живот!
И седем плитки
не отрязах,
харесвах
мъжката ти власт,
но бавно,
тихичко залязвах
зад хоризонта
час след час.
С деня умирах,
с утрото се раждах,
поемах пак
по стария си път,
отново и отново
се прераждах,
отново силна -
кръв и плът.
© Валка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
