Отново те виждам...
Отново те виждам...
Плакала съм, страдала съм,
усмихвам се и повече се смея...
морето от дъжд по бузите ми...
не иска да спре да живее..
Обичала съм, обичам и сега...
и ще обичам отново и отново...
и макар да не зная кога...
ще те видя отново, сърцето...
Сърцето ми те копнее отново...
изпълнено с живот за двамата...
Иска да мисли, иска да чувства...
иска да прескочим планините...
Мечтала съм и ще мечтая знам,
но днес мечтая повече от всякога...
В миналото, в бъдещето и сега...
в песента ни откривам себе си...
Отдавам наивността си, любовта
най - дълбоките и плитки чувства
най - искреното вътре в мен,
само на теб, защото те обичам...
Защото те обичам както преди,
обичам те и сега и както никога...
Защото "защото" няма значение...
тича във вените песента на душа...
На една душа, свободна и без решетки...
душа щастлива, от небето осветена,
и когато мрака я преследва
и когато слънцето я пази...
пееща денем и нощем, прогледнала...
Днес, когато те виждам отново,
хиляди неща минават през мен...
и не мога да спра да те виждам...
Днес, когато те виждам отново,
сърцето неспирно преобръща се
просто душата ми се връща в тялото..
Днес, когато те виждам отново,
усещам онова красиво усещане,
че този ден е роден за двама ни...
Отново те виждам, мое щастие...
свърши се, свърши се болката...,
птичето вече излетя от клетката...
за да те види, да те види отново...
за да спре времето само от любов...
там където нищо друго не е нужно...
И нека научи света, че е любов...
че от нея не се умира, а се живее...
че е неизбежна, но избира живота...
© Лили Вълчева All rights reserved.
