Apr 29, 2009, 8:11 PM

Отново ти...

  Poetry » Love
988 0 1

 

Всеки ден
аз мисля за теб...
Всеки ден,
без теб е просто обикновен...
Ти си...
Прелестно момче,
с ангелско лице.
Искам да докосна твоите ръце.
С поглед
ти заплени моето сърце...
Ти ми го отне...
Ти не си чувал за мен,

да, ти си необикновен.
Всяка нощ,
наблюдавам хиляди звезди,
сякаш това са твоите очи...
Всяка сутрин наблюдавам слънчевите лъчи,
сякаш това си самия ти...
ако някога съдбата се смили над нас и ни събере,
знай, че твое е моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...