Отново за свободата
ОТНОВО ЗА СВОБОДАТА
На лъва от Ловешкия зоопарк
И се буди градът, оглушал
за човешки въздишки, неволи.
Ревна гръмко лъвът, оглупял
от решетки, от чуждата воля...
Тръпне Стратешът – старо гнездо
на сънливи, безропотни спомени.
Вятър риж със ръцете си сто
брида облаци, клони разголени.
И се буди градът. Този рев
го отнася в далечни савани.
В зоопарка лъвът нито лев
днес не струва. Проклета компания
му е клетката, взвод от мухи,
къс месо, опиканият под,
две-три живи свободни бълхи
и парче от небесния свод.
И месото е дажба, не плячка.
И предъвква лъвът просълзен.
Беше цар. Днес е тъжна играчка.
Тъй линее той ден подир ден.
Често мисля съдбата му крива
и словата на лудия Дон.
Вместо копие, хващам молива
с остър връх... На върха небосклон.
© Алина Стоянова All rights reserved.
