Отново за свободата
ОТНОВО ЗА СВОБОДАТА
На лъва от Ловешкия зоопарк
И се буди градът, оглушал
за човешки въздишки, неволи.
Ревна гръмко лъвът, оглупял
от решетки, от чуждата воля...
Тръпне Стратешът – старо гнездо
на сънливи, безропотни спомени.
Вятър риж със ръцете си сто
брида облаци, клони разголени.
И се буди градът. Този рев
го отнася в далечни савани.
В зоопарка лъвът нито лев
днес не струва. Проклета компания
му е клетката, взвод от мухи,
къс месо, опиканият под,
две-три живи свободни бълхи
и парче от небесния свод.
И месото е дажба, не плячка.
И предъвква лъвът просълзен.
Беше цар. Днес е тъжна играчка.
Тъй линее той ден подир ден.
Често мисля съдбата му крива
и словата на лудия Дон.
Вместо копие, хващам молива
с остър връх... На върха небосклон.
© Алина Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих, Алина!
-
"И месото е дажба, не плячка."
Подтикваш към размисъл.
Ах, свободата...
-
!!!
-
Родствено ми...
Поздрав, Алина! -
Колко пъти поезията ни е спасявала, добре, че си имаме нея!
Много ми хареса, Али! -
Спасителят молив!!! Виждам как остриш неговия връх!
-
Благодаря!Думата „земляк“е много хубава и топли с двойна сила зад граница.
-
Добре дошла, земляче!
-
Свободата е жажда и вопъл, и стон,
и изстрадани ноти в мелодия.
Ала глухи кроят тишина от бетон
и с решетки ограждат свободните.
Благодаря за повода да се замисля... -
Беше цар. Днес е тъжна играчка.
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и словата на лудия Дон.
Вместо копие, хващам молива
с остър връх... На върха небосклон."
Да, върхът на твоя молив е небосклон...