Feb 11, 2018, 6:47 PM

Отнякъде

  Poetry
1.1K 2 1

Делеше с нас и свят, и - грош.

И вярваше на всички.

И махаше - за лека нощ -

на някаква звездичка.

 

Момчето с пътища от дъжд

и от огнища луди... -

Къде изчезна изведнъж?

С кой вятър се изгуби?!

 

Та само в приказния кош

заровим ли зеници, 

ни маха днес - за лека нощ.

От някоя звездичка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...