Feb 11, 2018, 6:47 PM

Отнякъде

  Poetry
1.1K 2 1

Делеше с нас и свят, и - грош.

И вярваше на всички.

И махаше - за лека нощ -

на някаква звездичка.

 

Момчето с пътища от дъжд

и от огнища луди... -

Къде изчезна изведнъж?

С кой вятър се изгуби?!

 

Та само в приказния кош

заровим ли зеници, 

ни маха днес - за лека нощ.

От някоя звездичка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...