Отправна точка
Отправна точка -
небето.
Прав е Текери -
суета.
Газим жадни морето,
светулките - във калта.
Подир осанна -
омраза.
От тръни венец въртим.
И пропускаме главното -
просто да помълчим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Отправна точка -
небето.
Прав е Текери -
суета.
Газим жадни морето,
светулките - във калта.
Подир осанна -
омраза.
От тръни венец въртим.
И пропускаме главното -
просто да помълчим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...