Отправна точка
Отправна точка -
небето.
Прав е Текери -
суета.
Газим жадни морето,
светулките - във калта.
Подир осанна -
омраза.
От тръни венец въртим.
И пропускаме главното -
просто да помълчим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Отправна точка -
небето.
Прав е Текери -
суета.
Газим жадни морето,
светулките - във калта.
Подир осанна -
омраза.
От тръни венец въртим.
И пропускаме главното -
просто да помълчим.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...