Прочетох за теб в отдавна забравена изповед,
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя,
да докосна дългоочаквана копнееща ръка,
да се спусна в очите ти, през вените ти да протека,
да те взема със мене - отприщена приливна вълна...!
06.08.2016
© Teddy Daniel K. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
