Прочетох за теб в отдавна забравена изповед,
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя,
да докосна дългоочаквана копнееща ръка,
да се спусна в очите ти, през вените ти да протека,
да те взема със мене - отприщена приливна вълна...!
06.08.2016
© Teddy Daniel K. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
